Инициативата е тематично продължение на „Столове в махалата“.
След първия етап на няколкото проведени сесии със столове през месец септември 2015, и около десетина изписани и изрисувани столове, екипът, част от който бяха и няколко местни младежи от квартала, се събра да обмисли как да продължи инициативата, как да представи в креативна форма документираното на столовете знание. Местните младежи предложиха генерираният материал да се ползва за създаването на песен за Столипиново. Малко по-късно се разви и идеята за създаване на музика и видеоклип към текста с ресурса изцяло на местни творци.
Така през края на месец септември 2015 г. започна креативен процес, който продължи няколко месеца и завърши през февруари 2016 г.
Важен етап от инициативата бе осъществяването на контакт с местни музиканти- професионалисти и любители.
Този етап от инициативата помогна на екипа ни да създаде една ментална карта на артистите в махалата и да научи, че квартал Столипиново изобилства от таланти, много от които утвърдени и популярни и извън пределите на България, други тепърва прохождащи и търсещи възможности за изява.
След 5 месечна работа, екипът откри професионални музиканти в махалата, които се съгласиха да създадат музика за текста и да запишат песента заедно с младежите в своето студио в махалата. Креативният процес събра заедно две различни поколения от махалата, които същевременно са и представители на различни общности (младежите – на ромска общност, музикантите – на турската общност). С текст, изграден на базата на общностното споделяне на истории и музика, създадена от представители на различни поколения и групиот квартал Столипиново, през февруари 2016 г. бе записана песента, разказваща за живота в квартала- „Нямаме утре“. През същия месец с помощта на артисти доброволци бе реализирано и видеото към песента.
Освен идентифициране на креативния ресурс на общността, работата по песента бе ценна за това да покаже как работи системата за взаимопомощ и солидарност в махалата. Голяма част от контактите и ресурсите за изпълнение на проекта, бяха предоставени от членове на общността, убедени в смисъла на подобен проект и съответно мотивирани да съдействат за неговото случване. Те предоставиха пространство за репетиции, съдействаха ни за намиране на талантливи музиканти, помагаха ни за адаптирането на текста и съпътстваха целия процес с много грижа и разбиране.